Posted by Никола Славчев

Влюбените Саафет и Юрдан решават да се венчеят. На 21.02. Саафет пристава на Юрдан. Родителите й искат връщането й от административните власти. На 24.02. двамата са привикани при градоначалника, Саафет е прегледана от лекари, които установяват "нормалност" в умствено отношение и възраст 18 години. Следователно можело да се ожени. На 25.02. баща й, който е ходжа, заедно с други мюсюлмани отиват при градоначалника, а пред площада се събира тълпа, чакаща развръзката. "От тоя именно момент заговориха патриотическите чувства у масата, която искаше да увеличи нацията с едно влюбено туркинче", разказват очевидците. Припомняли се примери на потурчвания в Македония и положението на българите там (Русенската 1910: 4). На 27.02. Русенският окръжен съд, въз основа на твърденията на родителите, че Саафет е на възраст 15 г. и 9 месеца, разпорежда връщането й. Вечерта на 27-ми Саафет е в къщата на родителите си. През нощта около къщата се събира "тълпа от македонстващи и авантюристи", които решават да я откраднат. Към 3 ч. след полунощ властите преместват Саафет във Втори полицейски участък. На 28.02. около 10 ч. на градската пиаца се събират около 200 души - "развалени, буйстващи и македонстващи авантюристи", които, начело с музика, се запътват към полицейския участък, за да вземат Саафет. Заповедта на окръжния управител е категорична - да се употреби и оръжие, но да се разпръсне тълпата. Събират се близо 1000 души. Освобождават момичето, музиката свири "Шуми Марица" и пред къщата на Юрдан Стефанов започва голямо хоро. Влюбените и техните приятели междувременно си тръгват. Празнуващите стават все по-много, защото денят 28.02. е Сирни заговезни. На този ден в Русе, както навсякъде в Европа по това време, се прави карнавал. Карнавалното шествие - "маскена сватба", се движело по ул. "Александровска" в посока към днешните Хали. Към 14 ч. се появява полицейският пристав Петков, комуто се подиграват за отвличането на Саафет. Раздразнен, приставът си отива и след половин час се връща с кавалерията на Девети полк (с командващ полк. Кацаров) и рота от Втори Искърски полк (с командващ кап. Пошев). След поредица от взаимни обиди и словесни предизвикателства започва "кървавата баня", която отнема живота на 24 човека, а ранените са около 70. Първоначално полицията се опитва да потули събитието, ограничавайки телефонните разговори извън Русе. Събитие, което различни обществени групи интерпретират съобразно собствените си интереси, извличайки полза от това - партиите с лява ориентация - срещу класовия си враг, опозицията срещу управляващите, пацифистите срещу армията. Народното събрание приема резолюция против действията на правителството, а студентите провеждат в столицата демонстрация. Разпространяват се "фотографически карти" на русенските жертви.